За проекта и сборника
За проекта и за сборника
Сборникът „Шепот на мостове“ е част от проекта „Български мъниста в европейската огърлица“, 2019 г. Инициатор на проекта е Десислава Цветкова, поетеса. Съорганизатори по проекта са Мая Трифонова и Живка Ганева.
Сборникът „Шепот на мостове“, 2020 г. е първата част от проекта, реализирана от Мая Трифонова. Той съдържа преводи на френски, английски и немски на български класически и съвременни произведения, както и текстове, съчинени директно на чужд език. В сборника на доброволен принцип участват около 80 поети, писатели, художници, фотографи, преводачи, редактори, коректори, консултанти и помощници. Водеща роля играят преводачите, които сами избират кои автори и произведения да преведат и на кой от основните европейски езици. Сборникът е довършен и публикуван по време на пандемията с лични средства.
Цел на сборника: Разпространение на българската култура в чужбина.
Подчертана е и ролята на културата и на преводачите за изграждането на мостове между хората, обществата и народите.
Първото издание от 500 бр. е дарено на библиотеки, литературни клубове, консулства, училища, поети, писатели и други приятели на България в Белгия, Люксембург, Франция, Словакия, Испания, Мароко, Германия, Румъния, Великобритания, САЩ, Израел, Канада…
В България е на разположение на читателите в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ София, регионални библиотеки Варна и Враца, университетска библиотека Пловдив.
Увод към сборника „Шепот на мостове“
Нека разкрием няколко тайни
(не всичките, защото магията може да се разсърди и да изчезне)
Кой? Три съвременни грации.
Избягали от музея, но не преди да си поръчат дрешки онлайн. Някой нов Рафаело, Рубенс, Канова или Прадие би могъл да ни нарисува или извае в скулптури. Макар че да съм затворена (та дори и в мрамор и в музей) не би ми харесало изобщо! Ха-ха! Само като си се представя — Грация в дънки, с маратонки и раничка, и още — очила, лаптоп и смартфон; или с метла, съоръжение и за почистване, и за придвижване по въздух …
Ние сме три колежки, три изпълнени с ентусиазъм българки – Деси, Живка и аз, Мая. Много сме различни, но пък се допълваме (поне се надявам да е така). На възраст над осемнадесет, тоест пълнолетни. Доста пълнолетни дори, бих казала, чисто математически, но да не стигаме до формалности.
Европейските институции ни събраха преди време в Люксембург. И неотдавна – каква приятна изненада! – ние се срещнахме отново… в Брюксел. Културно средище на артисти и поети, на творци, страстни почитатели и ентусиасти от всички краища и всички сфери. Град на изненадите, едновременно дружелюбен, привлекателен, живописен, многоцветен, весел, и град на гастрономите и вкуснотиите, палав и закачлив. Градът на Магрит, Жак Брел, Пейо, Ерже, Хорта, Буржоа и Помп. Град на срещи и приятелски събирания, който си има своите лудости и необуздана фантазия. Космополитен град — един малък свят. Атмосферата ни даде вдъхновение, а прословутият белгийски шоколад – сили. (Дали не трябва да споменем и пържените картофки и бирата за веганите?)
Нашият профил? Трио – поетеса, почти поетеса и… „поетеса“ в кавички, занимавали се с какво ли не в живота – журналистика, художествено творчество (поезия и проза), превод (писмен и устен), секретариат, преподавателска дейност, икономика, международни отношения, връзки с обществеността… Без да споменем за колоездене, карате, ки гонг, йога, плуване, танци (класически, латиноамерикански и народни), спортна стрелба (внимавайте, ако някоя от нас е с оръжие в ръка), пеене, рисуване (най-вече на пеперуди) и др. Ползваме няколко езика — български, френски, английски, руски, полски, испански, немски.
Защо? От любов, от жажда да създаваме, да вдъхновяваме другите да творят, да споделяме.
Ние живеем и се развиваме в една топла, сърдечна среда на много и различни култури. И искаме да дадем възможност на нашите приятели от всички краища на света да опознаят по-добре българската култура.
Какво? Проект „Български мъниста в европейската огърлица“.
Идеята беше да съставим сборник с произведения (поезия и проза) на български автори — и класици, и съвременици, в превод на английски, френски или немски — за нашите приятели, които не говорят български. Словесното изкуство не е като музиката или живописта. То има нужда от посредник, за да продължи пътя си. Това са преводачите. По принцип езиците, словото са мостове, свръзки. Хората, които ползват повече от един език и израстват в многонационална среда, и преводачите също са като свързващи звена, мостове и мостчета между отделните култури. А мостчетата имат много да разказват.
Хората сами трябва да решат – стени ли ще строят или мостове.
Стилът? Свободен. С усмивка и с лекота. Без цензура и стриктни граници. Като свободолюбиви и непокорни дами (една от нас даже направо си е инат, надявам се да не съм аз) искахме да осъществим един проект, който да дава много възможности и свобода на избора и да остава гъвкав. Oчертахме, естествено, най-общите контури, но оставихме много възможности за лична инициатива.
Кога? Когато позволяваха безсънните ни нощи и случайността, ако изобщо има случайност.
Първоначалната идея формулирахме на 1 март 2019 г. Тогава и решихме да се опитаме да съберем преводите за около една година. Като се има предвид, че сме служители, ходим на работа всеки ден и ни остава много малко време, което бихме могли да посветим на проекта, дата за публикуване не беше фиксирана.
Къде? Кажи-речи навсякъде, струва ми се. Идеята се роди и оформи в Брюксел, но колегите, приятелите и симпатизантите, които ни помагаха и поддържаха, са от различни страни – Франция, Люксембург, Германия, Испания, САЩ и… България, разбира се. Работехме вкъщи, в кафенето, в библиотеката, на улицата, в метрото, в парка…
Как? Идеята беше на Деси, ние с Живка я обогатихме. След това аз осигурявах в голяма степен координацията, Живка се зае с юридическата страна. Решихме всеки участник да се включи по някакъв начин в безплатното разпространяване на книгата.
Ние трите — Деси, Живка и аз, направихме сами някои от преводите и се обърнахме към наши приятели и колеги с предложение да участват като преводачи или с текстове, писани от тях директно на чужд език. Поискахме да се даде предимство на по-рядко превеждани автори, както и на текстове, които не са били превеждани или публикувани до този момент. Всички (автори, преводачи, редактори и художници) участваме в проекта на доброволен принцип. Освен това помолихме наши приятели, за които съответният език е майчин, да направят приятелски прочит на текстовете. Сборник на приятелството!
В сборника участват класици и съвременни автори, професионалисти и аматьори в писането, с различни професии, образование и различни занятия — лекар, стилист, магистрат, теолог, научни работници (доктори на науките), овчар, психолог, журналист, университетски преподавател… Творци от различни възрасти, които избраха различни литературни жанрове, видове и форми, за да се изразят — класически или свободни стихове (лирически, ангажирани, окултни, описателни, философски, автобиографични и др.), песни, разкази, приказки, есета, фантастика, фентъзи, притча, пародия… С различен поглед към света, но всички определено много креативни и влюбени в литературата.
Нямаше конкретна тема. Всеки сам си избра творбите, с които да участва. Така че сборникът се сътвори сам. Той е истинска изненада и за нас самите.
Мая, от името на триото.
Лятото на 2020, една по-различна година.
- P. S. Любовта не може да бъде поставена под карантина…
Проектът беше започнат „преди новата ера“, поставихме го под карантина, когато животът стана по-крехък от любовта, и го завършваме в това изпълнено с надежди лято.
Работата над сборника предизвика пандемия от любов и приятелство между участниците.
Така например той свърза две поетични души, които не се бяха срещали никога преди това, и те взаимно си посветиха стихове, които добавихме към сборника.
Не, любовта не може да бъде поставена под карантина, определено!
* * *
Автор на френски на увода: Мая Трифонова
Превод от френски: Цонка Петрова
Епилог към сборника „Шепот на мостове“
Вместо епилог
Всъщност, тъй като този сборник е само част от един по-обширен проект, не се нуждаем от епилог, от заключителна част. Но ето една интересна история.
Бяхме вече свършили работата си и подготвяхме сборника за предаване на печатницата, когато Латинка видя един вълнуващ филм, посветен на Майстор Кольо Фичето — известен архитект и строител на мостове, църкви, къщи, чешми, ханове, фабрики…
Мариан Маринов, авторът на текста, дава думата на Кольо Фичето и слушаме изповед, в която Майсторът обяснява избора и принципите си, и от своя деветнадесети век ни дава поучения и напътствия, останали през вековете — простичко, внимателно, с доброта и с много любов.
Не можехме да пропуснем това бижу. То е чудесен завършек на нашата работа.
Откъс от „Изповедта на Майстор Кольо Фичето“
Автор: Мариан Маринов
„ …направих каквото можах.
Мостове градих, дето да събират човек с човека… и манастири, дето да го събират с Бога… и чешми, дето утоляват жаждата на тялото… и храмове, че да утолява жаждата си и душата… и кули за часовници, че хората все искат да уловят времето, та да си подредят нещата според него. Ама времето кой може го хвана. Него го няма…
Времето е в туй, да слушаш какво ти казва дървото и да накараш дървото да те слуша и разбира… и камъка… и пръстта… и водата, да станеш едно с градежа и да го градиш тъй, че да остане.
Можете да сте господари на всичко или роби на всички – от вас си зависи. Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове – да ви събират!.
Правете, струвайте, оставете по нещо. “
И това не е епилог, това е мост…
Мариан Маринов е български актьор, сценарист и режисьор, роден през 1967 г. в Троян. След завършване на Немската езикова гимназия в Ловеч той продължава обучението си в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в първия клас на професор Стефан Данаилов.
След 10-годишна кариера на актьор в Младежкия театър той постъпва на работа в телевизията. Известен е като „ гласът на БТВ“.
Между най-известните му проекти можем да посочим пренаписването на История славянобългарска на Паисий за Интернет, в звук и картина; документалните филми „Спомен за моите деца“, 2014 г. и „Цар Самуил в битка за България“, 2014 г. Неговият трилър „Последният път за дома“ е обявен за най-вдъхновяващият филм на Фестивала във Флоренция, 2020 г. и е класиран за полуфиналите на Goldan Movie Awards, наградите за който ще бъдат оповестени през 2021 г.
Предлагаме ви откъс от текста на филма „Изповедта на Майстор Кольо Фичето*“.
*Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето, е роден през 1800 г. в Дряново, тогава в границите на Турската империя. Самоук строител, архитект и скулптор от времето на Българското Възраждане.
Автор на френски на заключението: Мая Трифонова
Превод на френски на изповедта: Латинка Поаре
Превод от френски на епилога: Цонка Петрова
Биография на Мариан Маринов на български: Цонка Петрова
